5-те важни качества на молива
Едно момче гледало баба си как пише писмо. По едно време я попитало:
– Какво пишеш? История за нас ли? За мен ли пишеш?
Бабата спряла да пише и му отговорила:
– Да, всъщност пиша за теб, но по-важен от думите е моливът, който използвам. Надявам се един ден да станеш като този молив, когато пораснеш.
Заинтригувано, момчето погледнало молива. Той не изглеждал нищо особено.
– Но той е съвсем обикновен! – разочаровано възкликнало то.
– Зависи как гледаш на нещата – отвърнала бабата. -Той има пет важни качества, които, ако успееш да отгледаш в себе си, ще се превърнеш в човек, който е в мир със света.
Първо, ти си способен на велики неща, но не бива никога да забравяш, че има една ръка, която направлява твоите стъпки. Ние я наричаме Бог и той винаги ни води според волята си.
Второ, от време на време трябва да спра да пиша и да подостря молива. Това може и да го заболи, но след това става много по-остър. Така и ти трябва да се научиш да понасяш определена болка и тъга, защото те ще те направят по-добър човек.
Трето, моливът винаги ни позволява да използваме гума, за да изтрием грешките си. Това означава, че да поправиш нещо, което си сбъркал, не е непременно лошо. То ни помага да продължим по пътя към справедливостта.
Четвърто, това, което има най-голямо значение, не е дървената обвивка на молива, а графита, който лежи в сърцевината му. Затова винаги търси в себе си и в хората онова, което се намира вътре в тях.
И петото качество на молива е, че той винаги оставя следа. По същият начин трябва да запомниш, че всичко, което правиш в живота си, оставя следа и никога не бива да го забравяш при всяка стъпка, която правиш.
Ролята на играчката в развитието на детето
Адаптация в детската градина
Детската агресия
Все по-често се засяга темата за агресията у децата още в ранна възраст. Според някои психолози тя е част от индивидуалността на детето, а според други голяма роля изиграва неправилния поведенчески модел на родителите. Ако детето открие, че агресивният модел е подкрепен, много вероятно е то да започне да се държи агресивно, но ако открие, че поведението му е неодобрено детето може да се въздържи от него.
Управлението на агресията и враждебността е възможно при правилно насочване на гнева. Ето няколко съвета за това как може да постъпим:
- Търсене на допълнителни обяснения – когато човек създава опасна ситуация или извършва действия, нарушаващи общоприетите норми или очаквания на другите, е необходимо да се знае, че се намира в състояние на стрес.
- Отклоняване на вниманието – това е добър способ за избягване на гнева, като вместо да го задълбочаваме се отдаваме на любимото си занимание.
- Търсене на смешното – хуморът позволява да се преосмисли ситуацията и намери в нея абсурда или алогичността. Тогава гневът изчезва, защото е несъвместим с хумора.
- Определяне кое предизвиква гняв – най-добре е самонаблюдаване и водене на дневник на гневните настроения. Чрез тези самонаблюдения и лични описания всеки може да разбере повече за себе си.
- Изграждане на вътрешен гняв – в повечето случаи той намалява гнева. Голяма част от хората водят вътрешен диалог със себе си, като по този начин им помага да намалят гнева си. При други, обаче, този вътрешен диалог може да въздейства като допълнителен стимулатор за гняв или „вътрешно навиване“.
- Признаване, че животът не винаги е съвършен.
- Разговор с детето – гневът и агресията често са съпроводени с конфликт. Един от способите да се избавим от конфликта се състои от провеждането на диалог с детето, да намерим причината.
Ето и няколко съвета от известният психолог доктор Рос Кембъл, чрез които може да помогнем на детето да изследва и изрази своя гняв:
- Детето да използва думи, а не действия да изрази своя гняв. Често пъти децата не съзнават напълно своята тревога. Задават му се въпроси във връзка с възникналата ситуация. Така се засвидетелства внимание, обич, загриженост и то ще усети облекчение.
- Даваме възможност на детето да изобрази своя гняв.
- Нека детето да разкаже какви са физическите му усещания, когато се ядоса много силно. Така заедно ще се научим да разпознаваме приближаването на пристъп на гняв и ще измислим начин той да бъде преодолян, преди да е излязъл от контрол.
- Даваме възможност на детето в гневна криза за физическо натоварване, съчетано с говорене на глас, възможност за игра с вода, пластелин или други дейности.
- Ако детето има нужда от усамотяване трябва да му дадем тази възможност.
- Трябва да позволяваме на децата да побеждават в спор. Не ги убеждавайте, че не изпитват определени чувства. Трябва да оставим чувствата им да се развиват естествено и да ги научим сами да се справят с тях.
Пирамида на ученето
Пирамидата на ученето представлява модел, който обяснява каква е ефективността на учене в зависимост от различните начини, с които подхождаме. Чрез нея може да си обясним и защо за някои деца училището не е интересно, а скучно място, на което не успяват да усвоят много знания и след няколко години седене в класната стая.
Според Пирамидата на ученето, в зависимост от начините, ние запомняме определен процент от информацията:
- Запомняме 10% от това, което четем – чрез четене на текст
- Запомняме 20% от това, което чуем – чрез слушане на думи
- Запомняме 30% от това, което видим – чрез гледане на снимки
- Запомняме 50% от това, което видим – чрез гледане на филми, наблюдение, гледане на демонстрация
- Запомняме 70% от това, което казваме – чрез участие в обсъждане, изнасяне на презентация/беседа/лекция
- Запомняме 90% от това, което казваме и правим – чрез правене на нещо реално или чрез симулация на правене на нещо реално.
Има хора, които не са съгласни с тези проценти или с подредбата на елементите в пирамидата. Важното е да се намери баланс между различните начини на учене, а и да не забравяме, че всеки човек е с различен потенциал.
„Конус на ученето“ от Брус Хайланд
Портал за детето 