Все по-често се засяга темата за агресията у децата още в ранна възраст. Според някои психолози тя е част от индивидуалността на детето, а според други голяма роля изиграва неправилния поведенчески модел на родителите. Ако детето открие, че агресивният модел е подкрепен, много вероятно е то да започне да се държи агресивно, но ако открие, че поведението му е неодобрено детето може да се въздържи от него.
Управлението на агресията и враждебността е възможно при правилно насочване на гнева. Ето няколко съвета за това как може да постъпим:
- Търсене на допълнителни обяснения – когато човек създава опасна ситуация или извършва действия, нарушаващи общоприетите норми или очаквания на другите, е необходимо да се знае, че се намира в състояние на стрес.
- Отклоняване на вниманието – това е добър способ за избягване на гнева, като вместо да го задълбочаваме се отдаваме на любимото си занимание.
- Търсене на смешното – хуморът позволява да се преосмисли ситуацията и намери в нея абсурда или алогичността. Тогава гневът изчезва, защото е несъвместим с хумора.
- Определяне кое предизвиква гняв – най-добре е самонаблюдаване и водене на дневник на гневните настроения. Чрез тези самонаблюдения и лични описания всеки може да разбере повече за себе си.
- Изграждане на вътрешен гняв – в повечето случаи той намалява гнева. Голяма част от хората водят вътрешен диалог със себе си, като по този начин им помага да намалят гнева си. При други, обаче, този вътрешен диалог може да въздейства като допълнителен стимулатор за гняв или „вътрешно навиване“.
- Признаване, че животът не винаги е съвършен.
- Разговор с детето – гневът и агресията често са съпроводени с конфликт. Един от способите да се избавим от конфликта се състои от провеждането на диалог с детето, да намерим причината.
Ето и няколко съвета от известният психолог доктор Рос Кембъл, чрез които може да помогнем на детето да изследва и изрази своя гняв:
- Детето да използва думи, а не действия да изрази своя гняв. Често пъти децата не съзнават напълно своята тревога. Задават му се въпроси във връзка с възникналата ситуация. Така се засвидетелства внимание, обич, загриженост и то ще усети облекчение.
- Даваме възможност на детето да изобрази своя гняв.
- Нека детето да разкаже какви са физическите му усещания, когато се ядоса много силно. Така заедно ще се научим да разпознаваме приближаването на пристъп на гняв и ще измислим начин той да бъде преодолян, преди да е излязъл от контрол.
- Даваме възможност на детето в гневна криза за физическо натоварване, съчетано с говорене на глас, възможност за игра с вода, пластелин или други дейности.
- Ако детето има нужда от усамотяване трябва да му дадем тази възможност.
- Трябва да позволяваме на децата да побеждават в спор. Не ги убеждавайте, че не изпитват определени чувства. Трябва да оставим чувствата им да се развиват естествено и да ги научим сами да се справят с тях.
Портал за детето 